Бележник на репортера: Отразяване на антивоенен протест в Израел

Съботната заран е свежа, слънчева, до момента в който екипът ни приготвя колата за пътуването от Йерусалим до Хайфа, с цел да отразява антивоенен протест. Настроението е приповдигнато, до момента в който слагам фотоапарата си в багажника на колата. След това обсъждаме обувките.

Стефани, нашият сътрудник, избра да носи комфортни бели кецове, очаквайки, че вероятността от принуждение ще бъде ниска. Въпреки това с Люк, който наехме да обезпечава защита, сме се снабдили със здрави ботуши, ако нещата се нажежат.

Това е първият антивоенен митинг, който се организира в Израел от началото на войната против Газа след офанзивите на Хамас от 7 октомври.

Оттогава не беше елементарно за антивоенния глас да бъде чут. Организаторите на този протест, Хадаш, лява социалистическа партия, която поддържа решение за две страни, в началото получиха възбрана за събиране и трябваше да отнесат настояването си до Върховния съд.

За нас даже намирането на мястото на митинга се оказва мъчно. Когато наближаваме площада в Хайфа, нашият GPS стартира да ни изпраща в кръгове. Най-накрая паркираме в джамия, където локален изяснява, че израелската войска е кодирала GPS сигнала в Северен Израел заради съображения за сигурност.

Властите евентуално са желали да оставят митинга в събота, когато няма публичен превоз, което би затруднило хората да стигнат до площада.

Докато си проправяме път към площада, минаваме около огромен контингент от служители на реда в сини униформи, както и нещо като гранична защита в тъмнозелено. Изглежда си водят освежителен диалог в последния миг преди митинга.

Без подозрение те се тормозят какво може да се случи. Те са въоръжени с пушки и револвери и имат помощни транспортни средства, прословутия „ воден камион скункс “ и офицери на коне.

Започвам да се усещам оневинен от избора си на обувки.

Около обяд чакаме ралито да стартира. Полицията основава железен пръстен към региона, издигайки железни барикади и блокирайки близкия път с камиони. Освен това са сложили въоръжен наблюдаващ на покрив с аспект към площада.

Местен фотограф ми изяснява, че полицията не е удовлетворена, че митингът продължава, че антивоенното обръщение не е това, което те са подготвени да чуят.

„ Те ще предизвикат принуждение от страна на стачкуващите, с цел да потвърдят, че това не е трябвало да продължава “, предизвестява ме тържествено той.

Гвардията ни е вдигната. Започваме да изследваме идващите протестиращи за признаци на проблеми или вероятни контрапротестиращи, които може да са хвърлени, с цел да се опитат да провокират борби.

Люк вижда мъж, който бръкна във вътрешния джоб на якето си по доста недоверчив метод. Мъжът се оглежда и вади... пакет цигари. Фалшива паника, само че не можете да бъдете доста деликатни.

Повече хора стартират да се появяват – към 500, доста от тях млади – и някои не носят обувки. Не мога да не мисля, че полицията може да е надценила заплахата, представлявана от тази съответна група протестиращи.

Те удрят барабани, викат лозунги през високоговорителите и изнасят речи за значимостта на помиряването и неуспеха на войната да донесе трайна сигурност.

Освежаващо е да чуеш различно обръщение в Израел и да видиш израелци и палестински израелци да стоят дружно с вяра за спокойно бъдеще.

Един от ораторите, Маоз Инон, чиито родители бяха убити от бойци на Хамас по време на офанзивите на Хамас на 7 октомври, приказва за прошката: „ Баща ми обработваше земята. Той отглеждаше пшеница и ме възпита да имам вяра в положителното бъдеще.

„ Моето обръщение към света е не избирайте страна, израелска или палестинска, само че апелирам изберете човечеството. “

Междувременно полицията става все по-нервна. Те се нахвърлят върху тълпата и изтръгват човек от нея, след което го водят до близкото транспортно средство, до момента в който протестиращите, полицията и пресата се движат напред-назад в объркването.

За благополучие обстановката не ескалира и нещата скоро се успокояват.

Но има и други събития. В един миг, до момента в който фотографирам по какъв начин Стефани приказва с камерата, към нас се доближават палестински израелец и щерка му тийнейджърка. Той се извинява, че ни прекъсва, преди да ни каже, че е бил блъскан в гърба от служител на реда, до момента в който е гледал митинга. Той е смутен и отчаян и се усеща набелязан, тъй като просто се е появил на митинга.

В края на митинга полицията подхваща нов ход. Този път източникът на гнева им е военен аероплан от хартия маше с висящи изпод картонени бомби. Това е къса борба, преди моделът на самолета да бъде сграбчен.

Въпреки случая със самолета, протестиращите остават оптимистични.

Когато митингът завърши и хората стартират да се разотиват в разнообразни направления, Стефани остава малко по-дълго, с цел да поговори с Маоз. Междувременно контрапротестиращ го снима и по-късно се пробва да стартира разногласия с останалите хора.

Засега протестиращите тук през днешния ден са малцинство. Според последните изследвания болшинството от израелците към момента поддържат войната в Газа.